От къде започва промяната?

Манифест на една жена…

Промяната започва отвътре. От ума и сърцето. От преродената душа, която като пеперуда напуска своя пашкул и отлита към ново начало. От осъзнаването на Грозното патенце, че всъщност е прекрасен бял лебед. От дълбоката вяра в собствената ценност. От обичта към себе си. От презумпцията „Аз заслужавам!”. От гордото изправяне на главата и от пламъка в погледа, устремен напред.

Затова рестартираш живота си.

От тук, от сега, от този момент!

Знаеш какво искаш => сигурна си в това, което можеш => избираш да действаш.

С нови приоритети, с грижата за себе си и любимите хора. Приеми се такава, каквато си, прости си и се обикни – с грешките, с несъвършенствата, с неосъществените мечти, за които спря да съжаляваш – на тяхно място построй нови, още по- красиви…и реалистични,  превърни ги в цели. Отвори вратата към ново начало и създавай пространство за всичко, което искаш да бъдеш оттук нататък….

Какво те спира?

СТРАХЪТ! Онзи страх, който те прави уязвима. Който, като желязна ръка около шията те стяга все по- силно и оставаш без дъх и без мисъл. Блокиращ, изпиващ, обсебващ, жесток и упорит страх. Как трепериш от него и как му се подчиняваш! Как не го искаш, но как всеотдайно му поверяваш живота си! Как се опитваш да се бориш с него…но само на думи. Този страх, пресякъл линията на разума, намерил пролука в сърцето ти и самонастанил се там, те изяжда силите, енергията и порива.

Как да го преодолееш?

Търсиш отговори навсякъде около теб. Търсиш външни опори – някой да ти каже, някой да те посъветва, някой…Но яйцето и пашкулът се разчупват отвътре и само тази сила е способна да даде живот на промяната. И си задаваш въпроса: Какво искам да има на мястото на този страх?

ПРОМЯНАТА…

“Самолетът, устремен към небето, губи очертанията на пистата и сигурността, за да може неотклонно да следва посоката и целта“. Тогава се запитваш и си даваш сметка: Не е ли това, от което се страхуваш всъщност, което най-много искаш?! Страхът от твоята среща със себе си. Ще го победиш тогава, когато се обърнеш към него и честно видиш какво се крие зад завесите му.

• Несбъднати желания?
• Пропуснати мигове?
• Болка от предишен опит?
• Невзети решения?

Неспособността ти да се видиш уникално, успешно, прекрасно Божие създание, което заслужава да му се случи всичко хубаво на този свят? Страхът е завесата, която е спусната върху огледалото, в което най- добре можеш да видиш себе си.

Протегни ръка и открехни завесата! Това, което видиш ще те очарова. Защото пое отговорността за свободата, която искаш.

„Отговорността изисква право на избор. Изборът съдържа в себе си свобода.“ ДжонУитмор

Свободата!

Тази толкова жадувана и толкова неразбрана ценност! Отговорността ни прави избиращи и свободни. А колко често мислиш точно обратното, колко често искаш свобода, за да избегнеш именно избора и отговорността…Колко често потъваш в плаващите пясъци на илюзията, че свободата ще ти даде всичко, което поискаш! Всъщност свободата ще ти даде това, което си избрала и за което си отговорна.

За какво избираш да бъдеш отговорна?

Кое ти е толкова важно, че избирайки го, си готова да понесеш отговорността да го съхраниш и да го пренесеш през времето и пространството, да се бориш за него, да го имаш в живота си, в сърцето си, в мечтите си – независимо от хора, обстоятелства, промени? Ако го откриеш, ако знаеш кое е, ще бъдеш устойчива на бурите и свободна!

И така откри себе си и осъзнаваш. Има само едно място – тук и един момент – сега.  Това е всичко, над което имаш контрол. Сега изживяваш днешния ден по най-пълноценния начин и си вземаш в утрешния само това, което те е направило по-добра, по-мъдра и те е придвижило поне с една стъпка напред към мечтата.

Грешки правиш. Боли. Съжаляваш. И благодариш. На това, което е било – че го имало, че се е случило, че те е научило. Благодариш на себе си – за смелостта и куража тук и сега да признаеш грешката си и да откриеш коя си ТИ  след нея. Благодариш, че днес не си това, което беше вчера и че утре няма да си това, което си днес. Благодариш, че имаш Тук и Сега, за да осъзнаеш какво имаш, какво искаш и накъде пътуваш във времето и в себе си.

Благодариш, че въпреки грешките, си даде шанс. Защото го заслужаваш!

д-р Венета Узунова, преподавател в  ДИПКУ – Тракийски университет по педагогика и психология, дипломиран кариерен консултант и сертифициран коуч от Mentor Coaches.

Счита за своя мисия чрез работата си да предоставя свобода и вдъхновение на хора в процес на преход  да осъзнават своя потенциал и да насочват личностното и професионалното си развитие към отговорен и пълноценен живот, от който да изпитват радост.

Вярва, че всеки притежава силата и възможността да живее щастливо, да бъде и да се чувства реализиран и ефективен. Убедена е, че това се постига чрез осъзнатост, умения за вземане на решения, ясно поставени цели, отговорност към собствените действия и вяра в себе си и в смисъла на всичко, към което се стреми.